Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Денис Стоянов приключва медицина в МУ – София през 2021 година

Част е от екипа на Детско поделение в УМБАЛ „ Софиямед “ от 2020 година, когато стартира работа в началото като болногледач и здравна сестра. През 2021 година работи като здравен помощник в COVID-9 отделението на Националната кардиологична болница. Задължителните си образователни практики по време на следването си организира в МБАЛ „ Света Петка “ – Видин.

От април 2022 година е доктор специализант по педиатрия в Детско поделение на УМБАЛ „ Софиямед “.

По време на следването си взе участие в конгреси и симпозиуми с педиатрична устременост.

Д-р Стоянов, по какъв начин решихте да станете доктор? Изиграха ли фамилията и учебното заведение роля за този ваш избор?

Да стана доктор беше съзнателен избор, който направих през гимназиалния ми интервал. Винаги съм имал афинитет към природоматематическите науки, макар че приключих езикова гимназия. Това е и мястото, където се научих да мисля сериозно и да преследвам поставените си цели. Що се отнася до фамилията ми, измежду тях няма медици, по тази причина и в никакъв случай не съм бил претрупан с съответни упования или път, който да последвам. Но те постоянно са били и не престават да бъдат моята поддръжка в сложните моменти.

Кои бяха най-хубавите Ви учители по време на следването?

Имах шанса да попадна на неколцина същински вдъхновяващи преподаватели, освен по време на следването, само че и през гимназиалния стадий на моето образование. Благодарен съм им за отдаденото време и всеки диалог, който ме е формирал в персонален и професионален проект. Няма да изреждам имена, тъй като се тормозя, че мога да пропусна някого.

Имате значителен стаж като болногледач и здравна сестра, както и като доброволец по време на Коронавирус пандемията. Кой е най-ценният урок, който научихте през тези години?

По време на Коронавирус пандемията се изправихме пред нещо невиждано преди този момент и постоянно ще помня несигурността и страха първоначално, както и физическото и психическото натоварване. Но тези години ме научиха, че медицината е предопределение и изисква освен разум, само че и сърце.

Как се появи ползата ви към педиатрията?

С педиатрията се срещнах в пети курс от моето следване, когато към този момент имах концепция, че желая да работя с младежи. Имах и достойнството, както към този момент загатнах, да попадна на невероятни преподаватели, които необятно отвориха очите ми за това, което желая да върша. Сега имам щастието да съм част от екипа на Отделението по детски заболявания в УМАБЛ „ Софиямед “ и към този момент упражнявам това, което ме удовлетворява.

С какво Ви обогатява общуването с деца?

При връзката с тях постоянно се впечатлявам от непорочност и искреността на страстите им. Тяхната мощ на духа, ексцентрично мислене и въображение са впечатляващи. Знаете ли, че една най-обикновена шпатула за гърло може да се трансформира в магическа пръчка, сабя или даже аероплан?

А по какъв начин се справяте с непослушните родители?

С усмивка, самообладание и подробна обосновка по отношение на положението, признаците, последващата терапия и възстановителния развой.

Всъщност къде бъркат най-вече родителите на заболели деца?

Не мога да кажа къде най-вече бъркат, само че част от грешките, които позволяват, са свързани със самолечението с лекарства, които постоянно ползват без да е належащо, тъй като обещано лекарство е помогнало при предходно боледуване. Друга неточност, която виждам, е несъразмерната тревога, която води до непрекъснатото търсене на информация с нерешителен генезис от обществени мрежи, уеб сайтове и конгреси. В момента част от медикаментите за деца са безвъзмездни, както е с антибиотиците, имайки поради сложната стопански среда в която живеем, това неизбежно ще докара до гледище от страна на родителите педиатрите и общопрактикуващите лекари да изписват тази група лекарства без те действително да са нужни или подобаващи за дадения случай. А антибиотичната устойчивост към този момент е отблъскващ проблем, обект на различен диалог.

Кой е обичаният Ви метод за разтоварване след тежък работен ден или нощно дежурство?

Обичам тишината и уюта на дома, да извозвам време със фамилията и приятелите.

А обичаните Ви занимания за свободното време? 

Винаги, когато имам повече свободно време, се старая да съм измежду природата. За мен това е най-хубавото лекарство против напрежението. Всяка година с близки другари организираме къси „ бягства “ в Родопите. Отсядаме в разнообразни къщи за посетители, организираме походи, следваме екопътеки, посещаваме пещери, катерим се – по този начин презареждам батериите си.

Сега е сезонът на ваканцията, дългите дни и хубавото време. Какви рекомендации ще дадете на децата и родителите за умерено лято без произшествия и проблеми, които биха помрачили почивката и положителното въодушевление?

Най-важно е да се заобикаля мощното слънце в обедните часове, да са готови с течности, защото децата по-бързо се дехидратират. Важно е да се обръща особено внимание на персоналната хигиена и съхранението на храната, защото през летните месеци тя се скапва по-бързо. И не на последно място, при пътешестване с дребни деца постоянно да има на разположение дребна аптечка с съществени лекарства.